МЕРЖЀЯ СЕ, - еш се, мин. св. мержа̀х се, несв., непрех. Диал. Мержелея, мержелея се. Златист облак прах виси над земята и през него смътно се мержеят бели каменни къщи, сиви чинари и безкрайната равнина наназад. К. Константинов, ПЗ, 114. Пред очите му постоянно се мержееше долапът вкъщи и скритото шише с ракия. Й. Йовков, Разк. II, 327. Видиш ли долу в полето, / дет се мержеят, чернеят / десетина дървя върбови? / Там било село Бисерча. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 333. Далече в хоризонта се мержеят хълмове / с възтъмните окраски на гората. Ив. Карановски, МП, 23.
— Друга форма: мерджeя̀ се.